Постинг
28.10.2012 21:22 -
La differenza tra e me te
Tiziano Ferro - la differenza tra e me te
Понякога искам да умра...,
друг път - да живея.
Има резон и в двете.
Търсиш ли смисъл, винаги ще намериш оправдание.
А дали едното или другото -
файдата е една и съща.
Хубаво ще е да си позитифЪ,
(не) по-зле е да си креатифЪ.
Може да се твърди, че е важно да си въфЪ!
Ще се спра само на един нюанс (от миш-маша) - допълването.
Търсиме го.
Оглеждаме се за съчетание.
Иска ни се да го направим за някого,
а и някой да го направи за нас.
Като се впускаме в това приключение, може да се получи:
забавно (препоръчително),
може да се получи качественно (рядкост),
а може да стане и тегаво (колко ли често е това!?:).
Като правило, нещо не достига (аха, аха и да стане, ама не...)
и си казваме:
- Това не е за мен! (нацупено/решителна физиономия).
А е просто пропускане на (поредната) възможност.
Дали е зарад едно или друго,
но някой е щастлифЪ
(като дъждовен червей, опънал в блаженство своята снага в/у мокрия асфалт);
друг пък е нещастенЪ
(като оглупяла пеперуда, пърхаща около изгарящата лампа).
Попадайки в такава дуализация,
прекалено често грешимЪ (в избора).
Макар в мига на взимането на решение
да сме безапелационни
(всеки тогава е Цезар или Клеопатра),
съмнението ни застига след това.
И забравили за себе си,
се ослушваме.
А ни се говори все натъртващо) това:
- Нали ти казвах/а, че така ще стане?...
или :
- Беше прав/а, че го направи така, защото ...
А това НИЕ ли СМЕ?
Не.
Това не сме АЗ!
Какво пък толкоз - ще каже някой.
- Нали е редно все пак?
- Редно за кого, за нас? - ще попитам Аз.
Наистина е важно да сме себе си...
дори и в грозотата.
Да бъдем хора,
за да станем човеци,
да си припомним или открием
искреното или честността.
ДАЛИ Е ВЪЗМОЖНО?...
ОТГОВОРА Е ТОЛКОВА ПРОСТИЧЪК ...:
ЗАВИСИ САМО ОТ НАС...
:)))
Понякога искам да умра...,
друг път - да живея.
Има резон и в двете.
Търсиш ли смисъл, винаги ще намериш оправдание.
А дали едното или другото -
файдата е една и съща.
Хубаво ще е да си позитифЪ,
(не) по-зле е да си креатифЪ.
Може да се твърди, че е важно да си въфЪ!
Ще се спра само на един нюанс (от миш-маша) - допълването.
Търсиме го.
Оглеждаме се за съчетание.
Иска ни се да го направим за някого,
а и някой да го направи за нас.
Като се впускаме в това приключение, може да се получи:
забавно (препоръчително),
може да се получи качественно (рядкост),
а може да стане и тегаво (колко ли често е това!?:).
Като правило, нещо не достига (аха, аха и да стане, ама не...)
и си казваме:
- Това не е за мен! (нацупено/решителна физиономия).
А е просто пропускане на (поредната) възможност.
Дали е зарад едно или друго,
но някой е щастлифЪ
(като дъждовен червей, опънал в блаженство своята снага в/у мокрия асфалт);
друг пък е нещастенЪ
(като оглупяла пеперуда, пърхаща около изгарящата лампа).
Попадайки в такава дуализация,
прекалено често грешимЪ (в избора).
Макар в мига на взимането на решение
да сме безапелационни
(всеки тогава е Цезар или Клеопатра),
съмнението ни застига след това.
И забравили за себе си,
се ослушваме.
А ни се говори все натъртващо) това:
- Нали ти казвах/а, че така ще стане?...
или :
- Беше прав/а, че го направи така, защото ...
А това НИЕ ли СМЕ?
Не.
Това не сме АЗ!
Какво пък толкоз - ще каже някой.
- Нали е редно все пак?
- Редно за кого, за нас? - ще попитам Аз.
Наистина е важно да сме себе си...
дори и в грозотата.
Да бъдем хора,
за да станем човеци,
да си припомним или открием
искреното или честността.
ДАЛИ Е ВЪЗМОЖНО?...
ОТГОВОРА Е ТОЛКОВА ПРОСТИЧЪК ...:
ЗАВИСИ САМО ОТ НАС...
:)))
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив
